Невероятно е усещането между изненада, удоволствие, любопитство и радост за един чужденец – в случая българин, предизвикано от голям плакат висящ над главната улица на град от калибъра на Болоня via Indipendenza, точно преди да се стъпи на неговия площад известен в цял свят Piazza Maggiore. На този плакат пише с големи букви: “Иван Димитров, изложба – почитание на великите майстори и на град Болоня”. Не всички знаем кой е той, но е достатъчно само българското му име, което ни дръпва за ръка и ни отвежда в изложбената зала Baraccano. В нея е поредната изложба на българския художник и скулптор Иван Димитров, от години превърнал се част от този град, както и той от него. Роден преди 50 години в Дупница, през седемдесетте години идва тук и завършва художественото си образование. Работи и твори в Болоня, където на улица Свети Стефан е неговото постоянно изложение.

Любопитството към него не идва само от това, че е българин, но и от подзаглавието на изложеното в зала Baraccano посветено на големите художници и на Болоня чрез сюжети от обстановката на Рождество Христово, наречена на италиански presepe. Интригата е именно в това: как един българин интерпретира тази толкова италианска традиция основана от свети Франциск. Фигурите от глина, обстановката взета от кътчета на Болоня в цялата си същност от Рождество изглеждат толкова действителни, че човек неусетно се замечтава и става част от него. На същата тема, авторът се позовава и на творби на Рембранд, Дюрер и Леонардо Да Винчи. Картината на Леонардо “Поклонението на влъхвите”, представена с фигурите от теракота на Иван Димитров предизвиква възхищение и според критиката прилича на замрял балет, на фотограма на действителна сцена от човешкия живот. В книга посветена на творчеството му , обяснението в е това, че независимо, че е българин, успява да открива особености и да ги реализира чрез произведенията си благодарение на много гъвкавост и умението да улавя мигът.

И наистина, в представените сцени от Рождество, всичко изглежда истинско, красиво и привлекателно. Няма мистерия, няма тягостно усещане. Личи и по лицата на посетителите, които се задържат дълго и с удоволствие пред тези древни сцени, така както и пред барелефите от полихромирана теракота. Нещо много оригинално между картина и икона на исторически кътчета на Болоня, които са и част от настоящия живот на града. Излъчват топлина и уют, разказват за прозорци, арки, палати, големи порти, колонади, за неразделния велосипед на местния гражданин. В специалното издание за творчеството му “Почитание към Болоня” се казва още, че той “е уникален в представянето на тишината на цветовете, на езика на камъка, на светлосенките, на улици и колони, на всяка гънка, която крие Болоня”. Творчество, което зарежда зрителя с нещо хубаво, положително и различно от общоприетите и класически представи за Рождество и за скритата за обикновеното човешко око красота на Болоня.

Организаторите на изложбата обясниха, че той не се задържа само в Болоня, че е човек пълен с вулканични творчески идеи, прави миналото актуално и актуалното модерно. Мисля, че присъствието на Иван Димитров в Болоня е оригинално и като българско присъствие в този богат на история, изкуство и наука град на Италия и творчеството му обогатява представата за Болоня и разнообразието на художественото изображение.

Природа | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт

Фокус: Ирак | Световни Конфликти | Европейски Союз | Случай Еурошуз | Военна База във Виченца

News Feeds: Италиански | Английски | Български

Новини на Италиански | Новини на Български | RSS