Кметът на Виченца Акиле Вариати пристигна от Рим с влак направо на площада с протестите. Точно "от Рим", откъдето сутринта пристигна "стоп" на референдума относно съдбата на зоните, които проектът "Дал Молин" е ангажирал с изграждането на американска военна база. И точно на площада кметът отхвърля решението, което пристига "от Рим", а именно от Държавния съвет (висш административен правен орган).

Казва, пристигайки: "Искам да говоря на моите съграждани директно, на площада, упражнявайки  демократичното си право да изразяваме мнения по въпроси от решаващо значение за нашето бъдеще. Право, което решенията на Рим се опитаха още веднъж да отрекат. На площада, Вариати се противопоставя на нареждането на Държавния съвет и кани съгражданите си  следващата неделя да отидат и да гласуват.

Референдум ще има, казва. Вземайки думата на централния площад "Piazza dei signori" пред повече от десет хиляди манифестанти, дошли да протестират против решението на най-високия административен съдебен орган, Вариати, след като си сложи трицветната лента, увери присъстващите в своето участие в референдума.

"Този лента ми я дадохте вие - извика - и пред вас я поставям, защото на Виченца не може да бъде запушена устата." Във всеки случай, според кмета, "който блокира плебисцита, не е приятел на американците".

Относно въпроса за разширяването на базата Дал Молин, вече сме достигнали до окончателно уреждане на сметките и проблемът придоби важно стратегическо значение, щом като Първият министър лично се опита да спре референдума. "Народната консултация, която вие предприехте, е съвсем неуместна", написа Берлускони на кмета на Виченца Акиле Вариати.

Безполезна ли е демокрацията?

Политологът Илво Диаманти в една своя статия в "La Repubblica" коментира:

“Значи десница, левица и център са в съгласие. Без ако и без ама. Тоест: без да слушат гражданите. Без дори да се притеснят да видят мястото, контекста, условията. Нито един политически лидер от центродесницата и центролевицата не е дошъл във Виченца да обясни мотивите на избора си. Нито един министър в последните две години не събра смелост да се приближи до града от страх да не бъде освиркан и протестиран. Сега, обаче, градът е ням. Принуден да мълчи.”

"Защото бе установено, че в някои случаи, в този случай, в "неговия" случай, "демокрацията е безполезна". Че участието е безполезно. Че слушането е порок. Че е по-добре да се решава, игнорирайки разногласието. Обявявайки предварително "незаконнa" евентуалната възможност то да се появи. Но демокрацията има и терапевтична функция, освен практична и струментална,. Служи за лечение на неудовлетворението в социалните и политическите отношения. Да предотврати влошаването им. Когато стане безполезна, тогава има от какво да се страхуваме."

Материали, взети от вестниците “La Repubblica”, “L’Unità”