По данни на Висшия институт за превенция и трудова сигурност ISPESL 1 милион и половина трудещи се от общо 21 милиона в Италия, са жертва на тормоз на работното място. Юридически, в Италия мобинг представлява протичащо във времето отношение с цел да се нанесат щети на подчинените работници и служители. Насилие и психологически тормоз се отчитат още в семейството, в учебните и военни заведения, в спортните среди, навсякъде където има човешки взаимоотношения.

Потърпевшите се жалват чрез нарочно устроените за това социални служби, в асоциацията «Стопмобинг», чрез профсъюзите или пред съдебната власт. В Италия няма все още действащ закон срещу тормоза на работното място. Той е още във фаза на обсъждане. За това, адвокати и съдии се позовават на Конституцията, Гражданския Кодекс, Наказателния Кодекс, Статута на трудещите се, Закона за защита здравето и сигурността на трудещите се на работното място и Законите в регионален план в тази връзка.

Практика в Италия е, когато се открият пропуски в законодателството, да се взимат под внимание решения на Касационния съд, чиято казуистика е много важна и в случаите на мобинг.

Така например, Касационният съд прие за основателна жалбата на жена, в която тя иска обезщетение от 400,000 евро от своя работодател заради мобинг. След като разгледа жалбата и отхвърли решения от по-долна инстанция, Касационният съд постанови, че са достатъчни само 6 месеца за да се счита, че се извършва непрестанен тормоз - мобинг. Поводът за това решение е, че в жалбата си служителката от Торино, посочва, че е измъчвана 6 месеца от своя пряк началник. По този начин се приема, че мобинг има и в кратки периоди от време. Другият важен факт от това решение е, че работодателя носи отговорност в случай, че се извършва мобинг между колеги.

По решение на Касационния съд мобинг е също употребата на груби, нецензурни, обидни и заклинателни думи от страна на работодателя.

Апелативния съд на Рим постанови семеен мобинг. В случая съпругът се подигравал и тормозил жена си на публични места, гонил я от мястото им на почивка, за да бъде свободен да се среща с други дами. Решението на съда удовлетворява молбата на жената за развод и да получи парично обезщетение.

Тези и много други решения от казуистиката на Апелативния и Касационния съд са важни за бъдещи съдебни процеси по въпроса с мобинга. От Асоциацията срещу него съветват потърпевшите да опитат първо с добро, да не търпят дълго време тормоз и да се посъветват с компетентни източници, преди да се стигне до адвокат и съдебен процес. Важното е да не се бърза, а да се разбере има ли в действителност физически или психологически тормоз, защото се срещат хора страдащи от какви ли не мании и в доста от случаите е нужен добър усет, желание за съдействие и разбиране, за да не се стига до крайности.

С този важен социален феномен се занима и италианското кино с филма на режисьорката Франческа Коменчини “Обичам да работя” (Mi piace lavorare) с Николета Браски, в който се разобличават тънките похвати на глобалния капитализъм за отстраняване от работното място не чрез уволнение, а чрез създаване на непоносим климат, в който човешката същност е без значение, човека губи идентичността и производителността си и в края на краищата се стига до уволнение. Затова подзаглавието на филма е “Мобинг”.