Как мислят българите като граждани на Европейския съюз (ЕС) близо година и половина след членството си в него и как картината на общественото мнение в България се съотнася с тази в настоящите и бъдещите членки на Съюза, както и с мнението на средния гражданин на ЕС? В отговор на тези въпроси е представен националният анализ на резултатите от редовното проучване на Евробарометър през пролетта на 2008 г.

Докладът е изготвен за Постоянното представителство на Европейската комисия в България

Борбата с престъпността - приоритет за България и за Европейския съюз

Под непосредственото влияние на актуалните събития в България загрижеността в страната от престъпността, която бе един от най-важните проблеми за хората през пролетта, бележи нов скок (+13 пункта) и достига най-високите си стойности за Евробарометър (36%) от 2004 г. досега. От всички страни, само в Ирландия, Хърватия и Великобритания има по-голяма тревога от престъпността, докато в съседна Румъния тя е намаляла (-6 пункта, до 16%) и представлява значително по-малък проблем.

Поради това, че загрижеността от престъпността в България е най-голяма, убеждението на хората в страната, че именно борбата с престъпността трябва да е най-важният приоритет за ЕС, е нараснало с 16 пункта (до 41%). За първи път тя измества от първото място досегашното разбиране, че институциите на Съюза преди всичко трябва да акцентират на социалните проблеми (39%). Средният гражданин на ЕС също поддържа подобна теза, но опазването на околната среда (33%) е еднакво важно за него.

Българите продължават да вярват повече на европейските институции

Недоверието към българските политически институции достига най- високите си стойности, откакто България е членка на ЕС - за партиите - 83% (+5 пункта), за парламента - 79% (+6 пункта) и за правителството - 73% (+ 6 пункта).

В същото време българите изразяват по-позитивно и по-активно отношение към институциите на ЕС. Колебаещите се отговори намаляват и доверието на българските граждани вече е ясно заявено, както към Европейската комисия (51%), така и към Съвета на ЕС (47%), и към Европейската централна банка (48%). За разлика от ЕС, където Европейската комисия губи доверието на мнозинството (-3 пункта, 47%), в България то се засилва (+5 пункта) и достига най- високите си стойности, откакто страната е членка на ЕС.

Зачитането на гражданските интереси и демократичните принципи за взимането на решения са основните причини за доверието към европейските институции, както за българите, така и за анкетираните в ЕС. Макар и в по-малка
степен, съществува и недоверие към институциите на ЕС, което най-вече се обуславя от отдалечеността от гражданите, както и от липсата на информация или от съществуващите общи стереотипи.

И българите, и средният гражданин на ЕС, са еднакво убедени в необходимостта от прозрачност на националните и на европейските институции (над 80%). В това отношение гражданите в България и ЕС имат по- високи изисквания (с 3 пункта) към националните институции, отколкото към вропейските. Наред с това, те са по-критични в оценките си дали националните им институции работят по прозрачен начин или не.

От всички, българите дават една от най-лошите оценки за прозрачността на своята държавна администрация (-70), а относно европейската нямат изразено мнение (отговорите „не знам" са 37%). Само в Литва (-71), в Гърция (-72) и в Латвия (-78) общественото мнение е по-негативно, отколкото в България.

Наблюдава се нова криза на доверието към органите на реда и сигурността в България, която силно контрастира с високата им репутация в страните-членки. Индексът на доверие към полицията в България е намалял от -15 до -40, а към армията - от 18 до 8 пункта, за разлика от ЕС, където най-високото доверие на гражданите от всички институции печелят армията (70%) и полицията (63%).

От всички запитани за Евробарометър, българите демонстрират най- малко доверие (25%) и най-силно недоверие (65%) към полицията в своята страна. От всички държави, единствено в България и в Унгария армията не се ползва с доверието на мнозинството от гражданите. Тази драматична промяна би могла да се обясни с реакцията на хората към събитията, разтърсили страната в момента на провеждането на анкетите. Наблюдава се по-изразена гражданска позиция спрямо институциите от спада на отговорите „не знам" и нарастването на положителните и отрицателните мнения.

Като се има предвид регистрираната от есенния Евробарометър ангажираност на гражданите с европейските дела, би могло да се твърди, че хората в България остават в очакване диалогът им с институциите в страната най-после да се състои.

Българите са по-умерени песимисти от средния гражданин на ЕС, независимо, че продължават да бъдат най-недоволни от начина си на живот

Най-неудовлетворени от всички европейци остават отново българите (59%). Въпреки това, от края на 2006 г., се наблюдава макар и слаба, но трайна тенденция удовлетвореността им постепенно да нараства. През пролетта на 2008г. тя достига най-високите си стойности от 40%, което е ръст с 2 пункта от есента на 2007 г.. Това развитие на мненията би могло да се свърже с положителния ефект от членството в Съюза.

В едногодишна перспектива българите предвиждат, така както и през есента, запазването на статуквото относно икономическата ситуация в тяхната страна (39%), докато средният гражданин на ЕС вече е убеден, че икономическата
ситуация в страната му през идната година ще се влоши (+20 пункта, 46%). По-малко от запитаните в България (40%), отколкото средно за ЕС (45%), смятат, че ситуацията в тяхната страна се развива в грешната посока. Близо половината от анкетираните (47%), но по-малко, отколкото в ЕС27 (52%) изразяват мнение, че покупателната им способност през последните пет години е намаляла.

По-умерена положителна оценка относно ползите от членството на България в ЕС

Мнозинството от българите изразяват подкрепа към членството на страната си в ЕС (51%), което е характерно и за средния гражданин за ЕС (52%). Тази подкрепа е по-умерена спрямо общественото мнение в Румъния (64%) и Полша (65%), които водят листата на новите държави-членки. Усещането за лична сигурност, което поражда членството в ЕС у българите се засилва (+2 пункта, до 53%) и вече изпреварва средните стойности за ЕС (49%, дистанция от 4 пункта). Но убеждението на гражданите, че то е източник за икономическата стабилност на техните страни намалява, както в България (-2 пункта, до 41%), така и в страните в и извън Еврозоната.

За първи път българите, които поддържат мнението, че страната им е спечелила от членството си в ЕС нямат мнозинство (47%, - 5 пункта), а негативните оценки достигат най-високите си стойности от 23% (+9 пункта). Като причини за това би могло да се изтъкнат финансовите санкции, наложени от Европейската комисия.

България сега е на последно място сред страните на ЕС, където гражданите смятат, че държавата им е спечелила от членството си в Съюза. От друга страна, има само 3 други държави-членки, в които това мнение е по- негативно, тъй като хората там не смятат, че техните страни са спечелили от членството си в ЕС: Унгария, Великобритания и Австрия. В Италия общественото мнение остава без ясна позиция по този въпрос. Българите, които твърдят, че страната им е спечелила от членството си в ЕС, изтъкват като най-важни аргументи за това:

Новите възможности за работа (41%) - от значение преди всичко за новите държави-членки

Приносът на ЕС за икономическия растеж на страните-членки (36%) - една от най-важните причини за всички анкетирани в „старите", новите и бъдещите държави от ЕС (ЕС27 - 30%)

Приносът на ЕС за укрепването на демокрацията (34%) - най-важен за балканските страни и на първо място за Румъния (40%), а на второ - за България

За средния гражданин на ЕС, за разлика от българите, най-важната причина за извлечените ползи от членството в ЕС е сътрудничеството с другите страни (37%).

Засилване на българския еврооптимизъм

Хората в България са по-големи оптимисти относно развитието на ситуацията в ЕС, отколкото съгражданите им в страните-членки (БГ-54%, ЕС27 - 42%, дистанция от 12 пункта). Заедно с румънците, българите са едни от тези, които изразяват най-голям оптимизъм (RO-61%) и най-малък песимизъм (6% и в двете страни) от всички анкетирани за Евробарометър.

Оптимизмът на българите относно бъдещето на Европейския съюз се засилва (+6 пункта, до 68%) и вече е по-голям, отколкото средния за ЕС (63%). На фона на общия ентусиазъм в останалите държави-членки и кандидатки, българите са по-умерени оптимисти от своите съседи в бившата югославска република Македония (83%), които са най-положително настроени от всички.

За първи път Евробарометър регистрира толкова високо доверие и толкова малко недоверие към Европейския съюз сред българите. Близо две трети от тях сега споделят своето доверие към Съюза (+5 пункта, 63%), а едва всеки пети от запитаните (19%, -4 пункта) изразява недоверие към него. Заедно с ирландците (19%) и малко след естонците (17%), българите са едни от тези, които изразяват най-малко недоверие към ЕС.