56-годишният Джанфранко Фини е новият председател на италианския парламент. Предлагаме ви портрет на лидера на дясната партия Национален алианс:

Следвоенната епоха приключи най-сетне и в Италия - заяви Фини в словото си при встъпването в длъжност. Фини, който е депутат от 1983, който между 2004 и 2006 бе външен министър и се представи нелошо на международния паркет, се развълнува до сълзи в разкошната аула на римския Палацо Монтечиторио.

Депутатите от лявата опозиция слушаха внимателно словото на новия председател на парламента - който навремето бе обявил Мусолини за най-големия държавник на 20 в. - с надеждата, че той пак ще се оплете в историята между ляво и дясно - също както левите демократи с Маркс и Мао - и ще заяви привързаността си към своето историческо и политическо наследство.

След края на войната и рухването на фашизма комунисти и социалисти предписаха на италианците антифашизма като универсална противоотрова. По този начин и за католиците от Християн-демократическата партия, като откровени антифашисти, нямаше опасност да извършат някой демократически смъртен грях. Антифашистът бе достоен да заеме най-високите постове в държавата: така още през 1976 комунистът Пиетро Инграо стана председател на парламента. В следвоенната епоха постоянно трябваше да бъдат възпявани подвизите на съпротивата срещу нацистко-фашистките потисници и ролята й за раждането на италианската демокрация.

Онези, които упорито отказваха да изпълняват този кух ритуал, бяха неофашистите от Италианското социално движение на Джорджо Алмиранте; те мразеха комунистите като червата си и се опияняваха от носталгичните си спомени за реда по времето на Мусолини. Тези десни, сред които и младият Джанфранко Фини, бяха просто изключени от "конституционната дъга".

Когато на 35 години Фини, който искаше да стане учител, а вместо това се бе превърнал в партиен журналист, бе избран начело на ИСД, той завари една партия, тежко обременена от миналото си. С огромно търпение той я прочисти, преобразувайки я през 1993/94 в една дясно-консервативна формация под името Национален алианс. Този процес бе ускорен от медийния могул Берлускони, който си бе направил сметката, че без помощта на десницата никога няма да постигне желаното мнозинство. През февруари тази година Берлускони и Фини обединиха своите партии в "Народ на свободата" и спечелиха парламентарните избори.