На изборите на 13 и 14 април 2008 г. в Италия дискредитираната 71 годишна политантика – подмладения от пластичните хирурзи миланския мултимилиардер Силвио Берлускони, се добра за 3-ти път от 1994 г. до властта. Верен на традициите си и този път в коалиция с неофашистите от „Алианца Национале“ и „Лега Норд“. Но кой всъщност е вечно усмихнатият политилюзионист, успял за пореден път да излъже избирателите на Апенинския полуостров да му гласуват доверие и то въпреки постоянните съдебни обвинения срещу олигарха и неговата фирмена империя?

Неотдавна италианската съдебна система стартира поредните процеси срещу бившия, а днес вече и настоящ министър-председател на страната. След обширни разследвания, стигащи до средата на 90-те години, и вземане на показания от 14 обвиняеми, между които синът му Пиерсилвио и дъщеря му Марина, работещи за медийната империя на таткото, мuланските прокурори Робледо и Де Пасквале издигнаха нови обвинения срещу Берлускони за подкупване. Според магистратите той, като собственик на медийния конгломерат „Медиясет“ отпуснал във връзка със закупуването на телевизионни права, огромни финансови средства от над 500.000 евро на своя тогавашен адвокат и финансов съветник, англичанина Дейвид Майлс, за лъжесвидетелстване, раздаване на подкупи и за намиране на фалшиви свидетели, които да направят благоприятни за Берлускони показания пред съда във връзка с водените тогава процеси срещу него. Наскоро стартира и разследване срещу част от италианските тайни служби (които са общо 9 !), обвинени в това, че по времето на предишното управление на олигарха са подслушвали и следели работещи в съдебната система, които са участвали в разследванията срещу Берлускони и компания.

Нека тук си припомним, че на фона на всичко това само преди няколко години определени десни политически кръгове в България в търсене на кумира за новия си „цивилизационен избор“ бяха силно запленени от образа на италианския мултимилиаpдер и неговата партия “Форца Италия”, срещу когото вече многократно са отправяни обвинения и дори произнасяни условни присъди за връзка с мафиите, за пране на пари в размер на няколко стотин милиона евро, за подкупване на съдии и други държавни чиновници и за купуване на гласове по време на избори.

Влиятелният германски ежедневник “Зюдойче Цайтунг” неотдавна даде следната съкрушителна оценка за Берлускони и неговото досегашно участие във властта на Италия: “Държавният глава в Рим представлява най-голямата заплаха за италианската демокрация от Бенито Мусолини насам. Никога след Втората световна война Италия не е имала министър-председател, който толкова открито да преследва своите частнособственически интереси. Това е свързано с позицията му едновременно на най-богат предприемач и на най-влиятелен политик в страната. Берлускони създава държава в Централна Европа, в която демокрацията се изпразва от съдържание... Той става толкова по-агресивен, колкото по-застрашен се чувства от останалите, все още действащи механизми.” А радио „Дойтче веле“ с основани задава въпроса, дали по времето на третия мандат на Берлускони на Италия няма да й бъде наложена предпазна клауза поради близостта на организираната престъпност до властта – много тежко обвинение познато ни вече до болка и в България.

За вечно усмихнатият премиер-милиардер на Италия се казва, че е политикът, който има много лица. За десните италианци той е най-великият държавник след Дучето, а за богатите е най-успешният бизнесмен от десетилетия насам, пред когото се прекланят. Преди няколко години в тесен кръг, те му поднесоха своите дълбоки почитания и го удостоиха с титлата “Кавалер на републиката”. Усмихнат, както винаги, той не пропусна да им се отблагодари, като намали радикално данъците за тях, както и с над четвърт милион Евро за самия себе си.

На за повечето обикновени италианци Кавалерът е олицетворение на безскрупулен олигарх. И докато по време на неговото регентство икономиката на Италия стагнира, а покупателната способност на средностатистическия италианец значително намалява, за 5-те години на управлението си Берлускони успя да утрои състоянието си, което вече значително надхвърля 10 милиарда Евро. С което той се класира сред най-богатите хора на планетата. Кавалерът има гигантско участие в предприятията на Италия, държи строителния бранш и притежава 40% от частните медии в страната, а като премиер контролира пряко и държавния дял от още 40%. В случая не може и дума да става за свобода на словото! Берлускони без колебание уволнява критичните духове и назначава послушни журналисти, които с готовност премълчават неудобните за него обвинения, дори на Еврокомисията за нередности с държавния бюджет. Заради подобен стил на управление неговата партия “Форца Италия” след 2001 г. губи доверието на избирателите. Отчитайки тази опасност, той се заема да “реформира” избирателната система така, че да гарантира победата си на изборите. Като първа стъпка в тази насока бе ограничен равнопоставеният достъп за предизборната реклама в медиите най-вече за новите и малките партии, като се обвърза медийното време с настоящата им квота в парламента.

Но истинските проблеми на Кавалера са свързани с правосъдието. Срещу него и негови приближени са заведени многобройни дела за незаконна приватизация, за пране на мръсни пари, за нелегално партийно финансиране, за двойно счетоводство, за укриване на данъци и за връзки с мафиите. Защитавайки себе си и своите доверени, той използва позициите си на премиер, за да инициира законодателни промени в своя полза. Кавалерът поддържа цяла армия от платени наемници-юристи, чиято единствена задача е да издирват разпоредби в наказателното право, които биха го застрашили и да изготвят предложения за тяхното изменение. Той систематично дискредитира съдебната система чрез контролираните от него медии и преданните му тайни служби, ограничава нейните възможности за разследване и инициира в структурите й интриги, които я парализират отвътре. Кавалерът налага и тоталното подслушване на разследващи го съдии и прокурори, на опозиционни политици и медии. В повечето случаи досега с подобни трикове той е съумял да се измъкне от примката на закона, а там, където това не му се удава, на гилотината на правосъдието полагат глава негови доверени лица.

През декември 2004 г. в Милано срещу него се проведе процес за подкупване на съдия по делото за незаконната приватизация на държавния хранителен концерн “СМЕ” през 80-те години. Присъдата от 5 години затвор за подкуп от 434 000 долара получи неговият юристът Чезаре Привети. Тази сума е била преведена на негова сметка през 1991 г. от задгранична сметка на Берлускони, след което Привети я прехвърля на контото на римския съдия Ренато Сквиланте. За това престъпление съдията Сквиланте отнесе не само позора, но и 8 години престой на държавна издръжка в компанията на свой бивши “клиенти”. Но по отношение на Кавалера съдът тогава не намери достатъчно кураж и направи грандиозен юридически пирует, като не го осъди поради изтеклата давност на деянието вследствие на “чистото му минало” и факта, че е над 60 години, въпреки че вината бе доказана в процеса. Между другото тази промяна в наказателния кодекс, която значително съкращава давността за престъпления от този род за над 60-годишни политици, бе приета малко преди това от самото правителство на Кавалера.

Зад усмихнатата маска на Берлускони се крие още една тъмна страна на неговия образ - връзките с мафиите. Нейните 500 клана и 65 хиляди членове са фактор в икономическия и политическия живот на Италия, който не може да бъде пренебрегнат от един преуспяващ бизнесмен като Кавалера. Контактите с мафията той осъществява чрез доверения адвокат, 62-годишния сицилианец Марчело дел Утри. Двамата се познават още от студентските си години, а от 1974 г. Дел Утри е назначен за негов личен секретар и 30 години работи вярно за своя патрон. Кариерата на Дел Утри е впечатляваща. Той е един от създателите на партията “Форца Италия”, издига се до сенатор в Рим, бил е член на Европейския парламент и е неизменно в надзорните бордове на фирмената империя на Кавалера. В края на 70-те години Берлускони назначава за шеф на конюшна в свое имение близкия на Дел Утри бос от мафията Виторио Мангано. Странното в тази история е, че в това имение въобще не е имало коне. Счита се, че Кавалера е прибягнал до услугите на застаряващия капо, за да си осигури неприкосновеност и достъп до парите на мафията. И явно не е сгрешил, защото след смъртта на Мангано по банковите му сметки постъпват 60 милиона евро. Естествено, такива крупни банкови трансфери не остават незабелязани и прокуратурата в Палермо повдига обвинение срещу Берлускони и Дел Утри за връзки с мафията и за пране на няколко стотин милиона мръсни пари. Съдебният процес продължава 7 години и са разпитани над 200 свидетели. Разкаяли се мафиоти потвърждават пред съда многократните срещи на Дел Утри с боса на босовете в Сицилия - Стефано Бонтадже, убит по-късно от бруталния кръстник Тото Риня. Протоколите от разпитите разкриват, че Дел Утри е трябвало да заинтригува мафията с бизнеса на Кавалера. Почтените господа от Коза Ностра са останали силно впечатлени от предприемчивия бизнесмен Берлускони и изразили очаквания за “плодотворно сътрудничество”. За доказани връзки с мафията съдът в Палермо вкара Дел Утри за 9 години в затвора. Но поради липса на достатъчно доказателства Кавалера и този път се отървава от възмездие. Разбира се той не е глупав и не сключва писмени договори с влиятелните си нови приятели от организирания престъпен свят.

Естествено, много е трудно тогава в съда да се докаже това, което вършат мощните мафии[1], имайки предвид, че тяхната икономическа печалба надхвърля 100 милиарда Евро на година, т.е. близо 10 % от БВП на страната, както и, че Коза Ностра стои зад блестящите победи с над 80% за Берлускони на всички избори в Сицилия. Там купуването на гласове за удобни политици от десетилетия е превърнато от „Почтеното общество“ в масова практика. Трудно е да се докаже и кой дърпа конците в кървавата вендета на неаполитанската мафия Камора, в която от 2004 г. показно са екзекутирани вече над 1000 души в затъналия в боклуци град (мафията там контролира бизнеса с отпадъците), разположен в подножието на вулкана Везувии.

Корените на мафията са стари и дълбоки и нейните метастази достигат дори до кабинетите в Рим. А организираната престъпност вече от десетилетия се е превърнала в трайна и неразделна част от икономическата и политическата система на Италия (а и не само там), въпреки че страната е от основателките на Европейския съюз още от самото му начало през 1957 г. Затова е и повече от наивно да се вярва, че след влизането на България в ЕС, автоматически и задължително ние ще успеем да се преборим с престъпността и мафията у нас, която както пише швейцарския професор Жан Зиглер е „най-висшата степен на развитие на капиталистическите производствени отношения и идеология.“ Просто тук няма място за никакъв оптимизъм - причините за организираната престъпност се крият изцяло в този род икономическа матрица.

Но нека тук се върнем на причините такъв политик като Берлускони след всичко това, което е станало достояние на световните медии и не веднъж е коментирано от тях, отново да бъде избран за държавен глава на Италия. Най-силният противник на Берлускони на изборите през април 2008 г. е Валтер Велтрони от новосформираната ляво-центристка „Демократическа партия“. Нейните предшественички са „Левите демократи“ и левите християндемократи от партията „Маргарита“. Те участват и в двете широки ляво-центристки коалиции на безпартийния католик – професор Романо Проди. Второто правителство на Проди се разпада в края на 2007 г., понеже една от участващите в него дясно-центристки партии напуска коалицията и преминава в лагера на Берлускони. Освен това коалицията на професора не успява да блесне с последователна социално-отговорна политика в полза на най-слабите в обществото, с каквито обещания е избрана по-малко от 2 години преди това. Кабинетът на Проди отчасти по инерция, отчасти поради лисваща политическа воля продължава да прилага неолибералните рецепти от времето на предхождащото дясно правителство на Берлускони. И това се случва въпреки, че в коалицията на „Ил Професоре“ преобладават левите формации, които са се явили на предишните избори със съвсем други обещания. А тази липса на последователност и решителност в политиката явно кара на последния вот една част от гласуващите за левите или да си останат в къщи или дори да си дадат гласа за оригинала в дясно, независимо от това колко е дискредитиран лидера му. Защото няма нищо по-отблъскващо за гласоподавателите за леви формации от това, тези в реалната си политика да се опитват да надминат от дясно неолибералните си конкуренти.

[1] Организираните престъпни организации в Италия са:
- Сицилианската мафия Коза Ностра с над 6500 члена от 150 фамилии
- Камора в Неапол и Кампания с над 7.500 активни члена и 50.000 съучастници от 130 фамилии
- Н`Дрангета в Калабрия с 5.000 члена от 150 фамилии
- Нуева Сакра Корона в Апулия с 2000 члена от 50 фамилии