Данните са от гишетата на Inas Apq (Национален Институт за социална помощ). Засегнати са преди всичко жените и работниците между 46 и 54 годишна възраст. В продължение на 10 години 1 работник на всеки 4, страда от тормоз.

Увеличава се мобинга в Италия. В периода между 2005 и 2007 години са получени 40 860 оплаквания на повече от 50-те гишета мобинг на Inas Apq, покриващи цялата територия на страната. Годишното нарастване е с над 10%. Ако през 2006 година сигналите са били 19 431, през 2007 тази цифра се е покачила, достигайки до 21 429. Тези данни бяха представени на 6 Март 2008 г. в Рим от Фердинандо Чекини, координатор на гишетата мобинг на Inas Apq, по време на конгреса „Мобинг: опознай го, за да му се противопоставиш”.

Пострадалите, предимно, са жени, колкото се отнася до възрастовата разлика, 50% от случаите засягат служители между 46 и 54 години. Продължителността на мобинга, на които е подложен работника, в 40% от случаите е от 1 до 5 години, но 25% от преследванията може да продължат и до 10 години. По време на изказването си, Чекини подчерта: „Психо-социалните болести не се компенсират, вредят на работника като произвеждат безвъзвратни щети за здравето, но също така и на неговия имидж и на личните му взаимоотношения. Вредят още и на семейството, както и на предприятието, за което работи. Колко се отнася до фирмите, загубата се изразява предимно в намаляване на трудовата производителност и на ефективността на работника, и в някои случаи води до увеличаване броя на трудовите злополуки.”

По време на срещата бе обсъден въпроса, отнасящ се до трудността да бъде оценен този феномен от юридическа гледна точка, тъй като липсва специфичен закон, засягащ тази материя. Освен това, не е лесно да бъдат диагностицирани случаите на страдащите от мобинг като професионални болести или биологични увреждания от страна на медиците.

Карло Де Мази, генерален секретар на Flaei-Cisl (Федерация на работниците от електротехническите италиански фирми към Италианска Конфедерация на работните синдикати), която заедно с Apq (Асоциация Проект Кадри) организираха конгреса, наблегна на факта, че „Има леко помръдване в последно време, дори Националния Застрахователен Институт срещу трудови злополуки е възприел методи за отчитане на мобинга като професионално заболяване. Но все още липсват управленчески и организационен подходи, както и мерки за предпазване от възникването на този проблем.”

„Необходимо е юридическо определение за мобинга, защото често съдията не знае как да се ограничи” – добави Антонио Венто, президент на Националния център за наблюдение на мобинга към римския университет "La Sapienza". Той подчерта също, че този феномен е много по-сложен, отколкото изглежда, защото може да доведе до тежки последици относно личните човешки взаимоотношения. „Работникът, изложен на мобинг, е депресиран, защото не се чувства реализиран и често може да се случи, че дори собственото му семейство се обръща срещу него, генерирайки така наречения втори мобинг.” Социалното изолиране, от което би могъл да страда един работник, обект на мобинг на работното си място, е именно една от най-често срещаните и тежки последици на това явление.

По време на конгреса бяха илюстрирани и други форми на стрес, които, освен мобинга, могат да навредят на работника. Първата от които е "burn out", или „изгорен”, среща се, особено при хора, заети с професии, свързани с оказване на помощ: асистиране на тежко болни или спешни ситуации. В този случай, се наблюдава едно психично изпразване на субекта, който изчерпва всичката си енергия, тъй като е подложен на супер-работа, но също така и защото не успява да постигне целите, който си е определил. Симптомите и ефектите на "burn out" са подобни на тези от мобинга.

Същото се отнася и за една друга ситуация, която се създава на работните места - "straining". В този случай жертвата изтърпява една определена акция, чиито последствия от стреса са непрекъснати и за дълги периоди, със съответния разрушителен ефект върху субекта.