Включване на кореспондентката Елена Шаханова в предаването “Хоризонт за вас” на БНР

На 25 февруари, започва 58 фестивал на италианската естрадна песен в Санремо. Ще продължи до събота 1 март и само в сряда ще отдъхне за да даде място на 25 кръг на серия “А” – две културни страни без които бита на италианците е немислим: музиката и калчото. Начало 22,10 часа българско време по РАИ 1. Участват 20 известни певци сред които Тото Кутуньо, Лоредана Берте, Тироманчино и др.; 14 дебютанти, гости Лени Кравитц, Дюран Дюран, Леона Люис, Джани Моранди, Джорджа и Джованоти.

Някои критици считат, че тазгодишното издание на Санремо ще е с много “ляв” оттенък, защото песните отразяват проблемите на хората и актуалните трудности на италианското общество. За организаторите обаче, така е редно и няма нищо по-хубаво от музиката, способна да разкаже за климата, в който живеят хората. Не бива да пропускаме факта, че главният водещ, неостаряващият Пипо Баудо от когото много зависи избора на песните, си е дал сметка, че не може да се обръща внимание само на лустрото и панаирната суета на фестивала, но и да се обърне внимание на широката публика и младежта, които година след година все по-малко се интересуват от Санремо. Единственият начин да се постигне това е да се докоснеш до хората и Баудо, който е човек на голямата култура, чувствителен към зрителския интерес, този път е решил да представи един коренно различен фестивал. В този смисъл, 58 Санремо прави една много съществена историческа връзка: преди 50 години на същия този форум, Доменико Модуньо изпя една песен заедно с Джони Дорели, която се превърна в световен шлагер: песента Воларе – Летя. Спечели първото място, после трета награда на Еврофестивала, две награди Грамми за песен на годината, първа в класацията на САЩ за 13 седмици, продадени над 22 милиони плочи. Песен, известна първо като Nel blu dipinto di blu “Синьото е още по- синьо” накарала не само италианците да летят и мечтаят по нотите сътворени от Модуньо по време на една буреносна вечер. Тази песен по текст на Франко Милячи, вдъхновил се за него от картина на Шагал в същност бележи епохален момент първо в историята на фестивала и второ в историята на обществото, което в онзи миг преди 50 години, тя неволно отразява и увлича. Защото се слага край на сладникавите, носталгични и меланхолични песни за любов, отправени към любимата или майката - чувства и душевен уют от които е имал нужда италианецът в разрухата и мизерията след Втората Световна Война.

1958 година с “Летя” на южнякът Доменико Модуньо, се слага началото на новото и чрез песенното изкуство и в живота чрез желанието за промяна. Музикалните критици отчитат, че “в синьото, изписано със синьо” се намира символът на оптимизма и на безгрижието нужни за реализиране на удивителните прогресивни съдбини на обществото. Един химн на неудържимия устрем към възраждане и щастие:

Penso che un sogno così non ritorni mai più
mi dipingevo le mani e la faccia di blu
poi d'improvviso venivo dal vento rapito
e incominciavo a volare nel cielo infinito
Volare oh, oh
cantare oh, oh
nel blu dipinto di blu
felice di stare lassù ......

”Мисля, че такъв сън никога няма да се повтори: изписвах ръцете и лицето си в синьо и изведнъж ме грабна вятъра и полетях в безкрайното небе- летя и пея в синьото още по-синьо, щастлив, че съм там горе и музика прекрасна да звучи само за мен. Летя и пея в синьото още по-синьо...Сънищата свършват със зората, понеже ги отнася луната, но аз продължавам да мечтая чрез твоите прекрасни сини очи, като небе изпълнено със звезди. И продължавам да летя и пея в синевата на твоите очи, щастлив, че съм на този свят”. Така пее Доменико Модуньо! В чест на неговия шедьовър се проведоха ред концерти, излезе сборен компакт диск с неговите песни, ще го почете специално и Санремо. На хората обаче, 50 години по-късно много им се иска полетът в синьо да се повтори. Дали този знак ще дойде от Санремо, ще разберем след седмица. А до тогава, нека се опитаме да попеем, да помечтаем и да полетим, защото просто човешката душа го иска!