Турнето на Веселин Станев с Оркестъра на Падуа и на Венето, диригент Дамян Иорио, заслужено се оценява като отлично. Много добре бе приет от италианската публика, известеният български пианист Веселин Станев, който показа изключителната си дарба при изпълнението на Концерта за пиано и оркестър №2 във Фа Минор оп.21 от Шопен.

Роден през 1964 година започва музикалното си образование в своя роден град - Варна, след което го продължава в Музикалната Академия в София. По-късно заминава за Москва и след това за Париж. Свидетелство за музикалния му талант са получените премии - специалната награда на конкурса "Чайковски" в Москва и Гран При на конкурса "Маргарита Лонг - Жак Тибо".

Веселин Станев свири на сцените на много от големите концертни зали по света - Лондон, Франкфурт, Лайпциг, Париж; посещава музикалните подиуми в Швейцария, Португалия, Австрия, Скандинавските страни, Източна и Югоизточна Европа, Русия и Япония. Харолд Шонберг го определя като "виртуоз в традицията на Хоровиц".

Тези дни жителите на Киоджа, Виченца, Падуа и Венеция успяха да се насладят на виртуозното изпълнение на Станев, на неговата великолепна техника и впечатляващ музикантски усет.

Пряк свидетел на успешното приемане на Веселин Станев на италианска сцена е Соня Домусчиева – една от първите цигулки на Оркестъра на Падуа и на Венето. Още едно варненско присъствие в музикалния свят на Италия. Домусчиева от 1980 свири в Оркестър "Хайдн" в Болцано, по-късно през 1986 се включва в Оркестъра на Падуа и на Венето, който за 40-те години от своето формиране се утвърди като един от основните италиански камерно-симфонични оркестри на най-престижните концертни сцени в Италия и чужбина.

1. С какво впечатление остана, според теб, италианската публика от съвместния ви концерт с Веселин Станев?

Съдейки по аплодисментите - превъзходно!
Станев е едно елегантно, погледнато от всяка гледна точка, присъствие, което би било чест за всяка световна сцена.

2. Твоето лично впечатление?

Моето...Трудно е да си безпристрастен в този случай. Да се срещнеш с артист от такава класа, с когото говориш родния си език, с когото си учил в същото музикално училище, с когото по вълните на Венеция се пренесохме към варненското крайбрежие на Черно Море, чийто Шопен е трудно сравним като изразителност и елегантност - всичко това създава едно събитие в професионалното ти ежедневие.
Бях горда като българка - в последните години това се случва все по-рядко.

3. Какъв съвет би дала на младите, които днес се решават да се посветят на музикалната кариера?

Труд, всеотдайност и да не се отчайват! Нашата работа е като една мисия. Без звуци и цветове светът би бил една пустиня. Пада се на нас привилегията да го направим красив, да направим от изкуството една потребност ... и когато успеем - една енигма, както казваше Карл Краус...