Едва 46,3 процента от италианките успяват да работят. Тази цифра поставя Италия на предпоследно място в Европа, надмината от Гърция през последните месеци, сега я следва само Малта.

Седем милиона жени в трудово способна възраст са извън работния пазар, докато в южната част на страната работят само 34,7 процента. Към това се добавя и така наречения "кристален покрив", това е тази тънка, но устойчива "лента", която отделя жените от важните работни места, които могат да докоснат, но не и да задържат.

Това са само част от данните, които бяха дадени по време на конференцията "Жени, иновация и растеж: италиански проблем", състояла се в Университета в Катания на 11 Февруари т.г.

Отдалечени от останалата част на Европа

През март 2000 година в Лисабон европейските страни начертаха един план по отношение на женската заетост, не само като общ въпрос, но и като кормило за националното стопанство. Страните се основаха на малко, но значителни мнения: ако жената работи влизат повече средства в семейството, при условие че съществуват адекватни социални услуги – увеличава се дохода и се раждат повече деца. Тогава бе взето решение, че целта е след 10 години, през 2010 квотата да достигне 60 процента, т.е. към тази дата 60 процента от жените трябва да са заети на работния пазар като свободни предприемачи или като служителки. Две години преди определения срок ситуация е следната: средната европейска стойност на женската заетост е около 57, 4 процента, италианската е 46,3 процента. Предпоследни в Европа на 27-те страни членки, правят ни компания под 50 процента Полша и Гърция. Добро място над 50 процента заемат Словакия, Румъния и България. Кипър, вече е на 60 процента. Словения, само от няколко години членка е на 61,8 процента, докато Дания е първа в класацията с 73,4 процента.

„Най-работните” в Европа

Дори в процентно отношение заетостта на италианските жени да е най-ниската в Европа, вярно е също че тези, които работят, работят в действителност повече от всички останали. Всеки ден, включително неделя, една италианка трудово заета, работи между семейството и офиса 7 часа и 26 минути, което е доста над времето в много други европейски страни, например 1 час и 10 минути в повече от германките. Това е лесно обяснимо: за сметка на жените са 77,7 процента от домашната работа (пазаруване, пране, гладене, подреждане, придружаване на деца и други). Италианските мъже посвещават на домашната работа средно 1 час и 35 минути. В Швеция жените работят по-малко: 6 часа и 54 минути, от които 3 часа e 42 са отделени за семейството и останалото е работа със заплата.

Една четвърт по-ниски заплати от тези на мъжете

Италианките, които работят, дори когато успеят да пробият „кристалния покрив”, за който споменахме преди, си остават определени да получават с една четвърт по-ниски заплати от тези на своите колеги мъже. Данни от председателството на Министерски Съвет посочват, че една жена директор получава заплата с 26,3 % по-малко в сравнение от колегата си от мъжки пол. Това се нарича официално „разлика при възнаграждението по род” и е 23,3 %, при равенство в професионалната позиция е ¾ от мъжката заплата. Този факт е на лице при държавна работа, при частния бизнес явлението е още по-зле. Четем в „Инициативи за трудова заетост и качество на женския труд в рамката на европейските цели от Лисабон”, синтез на непосредствените нещата, които правителството се бе заело да извърши: „Данните показват, че доходния диференциал между мъже и жени е по-голям в по-квалифицираните и по-добре платените професии и в географските райони, където средния доход е по-висок и където коефициента за женска заетост е вече на нивото на обектите от Лисабон 2010."

В заключение, не изглежда, че трудовия пазар нито в държавния, нито в частния сектор предлага на жените среда, която да гарантира критерии според заслугата нито пък една изравнителна обосновка.

Според изследването, жените са дискриминирани по отношение на достигането им до фирмените върхове. В 63,1% от предприятията квотирани на борсата, с изключение на банките и осигуровките, няма нито една жена в управителния съвет. Взимайки в предвид общият брой компоненти на управителните съвети, от 2217 съветници, само 110 са жени, това са 5%. В държавния сектор нещата са по-добре, но по политическите върхове остават мъжете; министри и помощник-секретари жени са само 20%, народните депутатки са само 17%.

Накрая може да се заключи, че бедността в Италия е преди всичко женска. Именно, едно семейство е „по-уязвимо”, ако главата на семейството е „жена”.

N.B. Материалът е преведен от статия (Donne e lavoro: se l'Italia è penultima in Europa, all'interno del Paese continua l'immenso divario tra Nord e Sud), публикувана на 12/02/2008 в www.guidasicilia.it