След падането на правителството Проди, италианският президент Наполитано възложи на председателя на Сената, Франко Марини, да се опита да състави временен кабинет. Подробности - по материали на германския печат:

Държавният глава очерта съвсем ясно задачата на Марини: 74-годишният бивш синдикалист трябва да сондира възможностите за мнозинство в парламента, което да приеме без бавене нов закон за избирателното право. На досегашните мнозинства не може да се разчита повече, както се видя миналата седмица при вота на доверие в Сената: Проди изгуби с 156 срещу 161 гласа.

Марини, който бе избран от левите сили за председател на Сената през май 2006, може да бъде сигурен в тяхната подкрепа - на първо място от страна на Демократическата партия, създадена в края на миналата година от сливането на левите демократи и "Маргерита". Водачите на новата партия, Велтрони, сегашният кмет на Рим, и външният министър Д'Алема, обясняват бъркотията около Проди като следствие от избирателното право и затова настояват за спешната му промяна. Впрочем досегашното избирателно право осигуряваше на левия съюз на Проди удобно парламентарно мнозинство, въпреки минималната изборна победа. Сега опозицията обвинява левите партии, че всъщност избирателната система изобщо не ги интересува, а гледат просто да избягнат прогнозираното им от всички анкети изборно поражение.

Затова все по-истеричните искания на Форца Италия на Берлускони, десните националисти на Фини, Северната лига на Боси, а от няколко дни и на християндемократите на Казини се свеждат до едно: нови избори и то веднага. Берлускони казва, че само правителство, родило се по волята на избирателите, може да реши проблемите на Италия. Десните предупреждават същевременно, че ако председателят на Сената Марини, който би трябвало да бъде надпартийна фигура, се опита с някакви трикове да се противопостави на това, по този начин той само ще накърни още повече и без това достатъчно накърнения престиж на политическата класа.

Бившият министър от Северната лига Калдероли стигна дори дотам да тълкува назначаването на Марини от президента като "държавен преврат"; в знак на протест неговата партия нямало да участва в предстоящите консултации.

Самият Марини познава отлично настроенията на сенаторите и знае, че в кризисни моменти дисциплината в политическите лагери се затяга.