Непосредствено след като изгуби вота на доверие в Сената, Романо Проди подаде оставка. Президентът Джорджo Наполитано може да обяви нови избори или да възложи другиму съставянето на ново правителство.

Италианците ще страдат още дълго от това. Особено лявоцентристките политици. Най-късно тогава, когато децата им ги попитат: е как можахте да издържите пет години Берлускони, а после да отстраните Проди само след две години? Как можахте да го извикате като спасител от Брюксел срещу всесилния Берлускони и толкова бързо да го свалите от власт? Бяхте готови да го пожертвате, след което нищо не се подобри.

Тъй като дебатите по вота на доверие в Сената показаха едно: в средите на лявоцентристите все още има твърде много стари идеолози с напълно объркани представи. Те оказваха натиск върху премиера още от встъпването му в длъжност. Което само доказва значимостта на постиженията на Проди, издържал цели 20 месеца. Но ето, че неговите съпартийци не се поколебаха да го отстранят дори и пред перспективата за скорошното връщане на Берлускони.

Със сигурност към някои аспекти от работата на Проди могат да бъдат отправени критики.

Големите реформи така и не се състояха.

Намаляването на присъдите за успокояване на положението в препълнените затвори бе подготвено нескопосано. А и Проди се показа твърде отстъпчив пред натиска на синдикатите.

Но Брюксел похвали усилията му за намаляване на държавните задължения. Данъчните приходи нараснаха отново. Фалшифицирането на балансите отново стана престъпление, бяха отбелязани успехи в борбата срещу мафията, икономиката напредна, и най-накрая се предприеха правни стъпки за подобряване на положението на съжителстващите съвместно без брак - въпреки острата съпротива на католическата църква.

Най-вече европейските партньори обаче бяха тези, които виждаха в италианския премиер сериозен политик, който знае как да действа на международната сцена. Никой израелски премиер, например, не би помолил Силвио Берлускони да посредничи в Бейрут.

А този, който смята, че петте години на второто правителство на Берлускони са били успешни, ще трябва спешно да се прегледа. Всъщност

В политиката никъде не бива да се очаква благодарност

Но това, че Проди успя на два пъти да победи Берлускони с огромната му медийна империя, след което да пропадне заради собствените си хора, граничи с трагизъм.

Проди със сигурност не бе най-добрият председател на Европейската комисия. Но определено бе по-добър премиер на Италия от своя предшественик и от вероятния си наследник. Никой не е пророк в собствената си страна. И особено в страна, в която и избирателите, и депутатите много добре успяват да си вкарват автоголове.