Преди известно време ме впечатли една новина, предадена от италианската телевизия RAI, по-точно на 25 Септември. На кратко се говореше за солидарност - жителите на един квартал в Каляри (Сардиния) не се обръщат на другата страна, когато един пенсионер на 75 годишна възраст е хванат в опит да открадне един пакет паста. Самият продавач, цитиран от всекидневника Л’Унионе Сарда, споделя: „Пакетът с пастата, падна на земята, точно когато беше пред касата. Погледна ме и се разплака. Винаги е бил добър клиент, каза ми, че не го е правил до сега, но е принуден да краде от глад…” По този повод съкварталците му се ангажирали да се погрижат за него, за да не му липсва ежедневната прехрана.

Какво ново тук? Всичко изглежда логично, болната жилеща реалност, добре позната на всякъде по света, в България, както и в Италия. Може би един почти неизвестен аспект на красивата Италия за тези, които я познават от филмовите сериали или лъскащите реклами. Има хора, които гладуват. Човешката взаимопомощ все още се появява тук и там.

Новината е се разпространява от почти всички средства за масова информация.

Два дни по-късно, 27 Септември, Кориере дела Сера публикува следното съобщение: Л’Унионе Сарда „Във вторник дадохме новината за пенсионера, хванат при опит за кражба в един магазин на Ис Мирионис. Тази новина, представена и подготвена от един наш журналист, се оказа напълно фалшива, извиняваме се на читателите в защита на престижа на цялата редакция, сериозността и коректността, които отличават Л’Унионе Сарда.”… По отношение на отговорния журналист, управлението реши да открие законно предвидена дисциплинарна процедура, запазвайки си правото да приложи мерки, съответни с тежестта на случая…

Защо е необходимо да се създават фалшиви новини относно добре известните трудности, които съпровождат част от италианците - пенсионери, безработни, социалнослаби? В този пазарен свят кой печели от всичко това?

Коя е точната цена за един пакет паста? - Не знам, но ето какво пише Виктор Франкъл за последното парче хляб в концентрационния лагер: „Ние, които сме били в концентрационните лагери, можем да си спомним тези, които обикаляха бараките утешавайки останалите, давайки тяхното последно парче хляб. Те може и да бяха малко на брой, но са достатъчно доказателство за това, че всичко може да бъде отнето на човек, освен едно – най-важната от човешките свободи – свободата на избор във всяка една дадена серия от обстоятелства, свободата на собствен избор.”