Италианският професор бе един от най-изтъкнатите преводачи на българска литература на Апенините.

Cлед кратко боледуване, в Милано почина професор Леонардо Пампури, един от най-големите преводачи на българска литература в Италия.

Роден в София през 1914 година от родители италианци, той от малък остава свързан с българската култура и език. Завършва университета в Перуджа, след което преподава в Италианския културен институт в София до 1948 година. След това Пампури се връща в Милано, където работи като педагог в съюза на слепите и редактор в издателствата Мондадори и Виларди.

Професорът преподава италиански на вицеконсула на България и прави първия си превод върху творби на Никола Вапцаров през 1957 година. От тогава не престава да превежда най-хубавото от българската поезия и проза. Последните издания в Италия с неговото име са “Антология на българския разказ” и антологията на българската поезия “Рози и тръни от Балкана” издадени по инициатива на културната асоциация България - Италия.

За начина по който говореше български език и обичаше българската литература той е и остава като “роза от Балкана” на българското писмено творчество.