Не е лесно да си чужденец в Италия. Обкръжен си с недоверие и често вестниците и телевизията подхранват изтъркани аргументи и предразсъдъци, пише Ирене Майер.

Авторка на статията е Irene Mayer, кореспондент на австрийското списание Extradienst. Родена във Виена през 1972 година, живее в Рим от 2000 година.

Преди известно време една моя италианска колежка, прелиствайки ежедневниците изведнъж ми каза: „Мразя тези цигани. Не мога да ги понасям.” Това се случи един ден след абсурдната смърт на момиче в римското метрото. За италианската преса вече беше ясно кои са „убийците” - две чужденки от Източна Европа и по всяка вероятност „циганки”.

Само два дни след това, една журналистка от неделното издание на „Република” се усъмнява: „но една от жените изглежда с южноамериканки черти на лицето?” От мъглявите картини, зарегистрирани от една телекамера се вижда, че и двете жени са облечени модерно, които биха могли да дойдат от Пароили, едни шик квартал на Рим, от Съединените Щати или от Австрия. След техния арест, за телевизиите и вестниците вече всичко беше ясно: „убийцата и нейната съучастничка бяха две румънски проститутки.”

Без никакво намерение за омаловажаване на тази страшна драма, ми се струва, че сериозните средства за масова информация би трябвало да спазват поне в минимална степен моралните професионални норми, не би трябвало да произнасят присъди преди процеса и би трябвало да избягват стереотипи и предразсъдъци. Изглежда, че телевизията и вестниците, пропускайки факта, че България и Румъния са нови членки на Европейската Общност, прекрояват географския атлас по свой тертип. Който идва от Източна Европа, каквото и да е, не се счита за член на Съюза, докато например японците, американците и швейцарците са западни граждани и следователно по някакъв начин европейци.

Но не би било Италия, ако не беше и обратната страна на медала, положителната. В същото неделно издание на „Република” в следващите страници има едно отлично седмично приложение, посветено на имиграцията, което би могло да послужи като модел за Европа. Вълнуващо е да присъстваш на създаването на мултикултурна Италия.

Опасявам се обаче, че пътят на тази страна към промяната ще бъде дълъг и труден. В Италия, с малки изключения, чуждестранните култури не са добре оценени. Италианците не се осмеляват да се отворят. Наскоро, една моя позната от курса по Тай Чи, която говори винаги за човешка топлота и излъчване, ми сподели, че в римския квартал при площад Витторио усеща „безпокойство”, защото там не се чувства „комфортно” - има много чужденци.

Освен това много италианки и италианци на моята възраст, въпреки техните дипломи, не говорят никакъв чужд език. Достатъчно е да се учи английски, за да може да се направи една крачка напред. При това същите хора, които не приемат чужденците, не си правят никакъв скрупул да вземат за няколко евра и при това на черно, една домашна прислужница или детегледачка от Румъния, Украйна или Молдова. Да не говорим за селскостопанските фирми от Южна Италия, в които чуждестранните работници са третирани като животни и където съществува една нова форма на модерно робство.

Новия закон за имиграцията, който предстои да бъде приет, съдържа положителни елементи в посока на интеграцията, например след петгодишен престой в страната, имигрантите ще имат право да гласуват на общинските избори. Но са необходими също така мерки, които да наказват работодателите, назначаващи работници на черно. Иначе за италианците ще бъде винаги по-изгодно да експлоатират нелегално пребиваващите чужденци, които лесно могат да бъдат изнудвани и уволнени безотговорно, ако се опитват да променят нечовешките условията на труд.

Колкото се отнася до мен, никога не бих и помисляла, че в друга страна от Европейската Общност бих могла да се чувствам толкова често чужденка, дори и да живея от години и да говоря добре езика.