Преди много години, отидох за първи път на футболен мач на моя любим отбор ЦСКА. Всичко мина нормално и почнахме да излизаме от трибуните. Няма значение, че бях на централната, започна се едно блъскане, ръгане. Обърнах се към най-усърдния блъскач и му казах:”Ако обичате другарю, не се блъскайте”. “Ние не сме на театър, а на стадиона”- ми отвърна той. Зяпнах от удивление, защото като човек на спорта, за мен една спортна надпревара е спектакъл и зрителите съответни на него. И как така, ние същите тези хора, в театъра сме тихи и възпитани, а на стадиона нещо невидимо ни дава право на диващини? Значи, нещо не е наред в самите нас, като наследство от Римската Империя. За нея, всички прояви със състезателна цел са били за разтоварване на народа, както намери за добре на чувството му за комплексираност. Хубаво, само, че в 21 век, да загиват запалянковци или полицай от дива страст за разтоварване на комплексари звучи нелепо.

През 1984 година, аз играех вече в Италия. Тогава, за мач за Купата на Шампионите (Шампионската лига), в Рим срещу Рома дойде да играе ЦСКА. И аз, разбира се, отидох на мача. Страшно ме впечатли “програмата” на римските тифози: то бяха песни, скандирания, дим с клубните цветове. Едно вдъхновение в повече към любимия отбор, което скова нашите, за да не разберат до края на мача къде се намират. Само, че нито аз, нито който и да било нормален запалянко е предполагал каква опасност се крие, зад целия този сценарии на тифозите на Рома. Зад него, се крие съучастие на определена, агресивна част от агитката с ръководството на клуба, че даже с отделни състезатели. Тези агитки, принуждават клуба да изпълнява техни желания, иначе тежко им. Тежко му на треньора, на президента, на пазителя на реда. Тифози на Ювентус, водят война по между си, кой клан да командва, защото това е свързано с контрол над клуба, безплатни билети, пътувания, че даже намиране на работа. Понеже, футболен клуб Катания от време отказва такова съучастие, резултата е налице. И не само с отбора на Катания е така. Един особен италиански феномен, като треньор по волейбол ме е преследвал и мен: да се съобразяваш с площадните нрави, вместо с професионалните изисквания и цели и разграничаване на дейностите-треньора е треньор, президента е президент, запалянкото – зрител на спортна надпревара.

Друго нещо, което ме впечатли още тогава през осемдесетте години, е че някои италианци не изпитваха уважение към силите на реда. Някакви смешници там ...Защо? От една страна, полиция и карабинери защитават реда и спокойствието на гражданите, от друга, от както свят светува изпълняват нареждания “отгоре”.

Следователно, ако се грижиш за моето спокойствие – добре, ако изпълняваш заповеди или олицетворяваш властта си враг. Само, че в Катания се получи сблъсък между двете мнения. Полицаите 1500 на брой, следяха за спокойствието на зрители и мач. Но, понеже, те са тези, които арестуват насилниците по стадионите, а същите тези насилници са отхвърлени от клуба като запалянковци, ето повод за отмъщение: футболния мач, с бойно зрелище в и извън стадиона. Трудно е да се проумее, че за извънредния си труд по стадионите, полицаите взимат чисти 12 евро, някой дори загиват. А тези, които охраняваха олимпийските игри в Торино преди година още чакат тези пари. Но, ако оставим парите настрана, полицаите споделят, че им е по-лесно да се справят с мафията, отколкото с опасните явления около калчото. Значи, пак нещо не е наред. Още повече, след като непълнолетни “юнаци” били сред безредиците на стадиона в Катания, твърдят, че са благочестиви, защото отдават почит както на своя отбор, така и на Santa Agata, покровителката на град Катания и папата не каза нищо по този въпрос днес, при наличието на убития по време на мача Катания-Палермо полицай, съвпадение с патронния празник на града.

“Това е абсолютен фалит, който започва от семейството, прехвърля се в обществото, в политиката и институциите”- казва големият певец и композитор на Сицилия Франко Батиато. “На бял свят излезе деградация, живот без правила, оцеляването се превръща във варварщина, защото манталитета на хората е гнилост” – казва още той. За това, проблема е социален и културен, а не спортен. Ето защо, блъскането по стадиона не е проблем на футбола, нищо, че 60,000 души там, са много различни по между си.