За гостуването на американската войска в нашата страна, Италия харчи всяка година стотици милиони долари в преки и непреки контрибуции. По-точно през 2003, последната година, за която са публикувани официални цифри: 366,54 милиона долара, които представляват 41% от разходите по поддържането на американските бази в Италия. Този процент ни прави най-щедрите съюзници на американците в Европа, след Испания. Много по-щедри от англичаните, които поемат 27% от поддръжката на базите. По-щедри от германците, които се ограничават в плащанията до 32%, процент който поема и Гърция. Белгия плаща още по-малко 24%, да не говорим за почти незабележимите 3,6% на Португалия.

Средната стойност на помощта за НАТО на европейските съюзници е 28%, доста по-ниска от италианската. Следователно, във взаимоотношенията ни с американците сме отличниците на класа. Антиамериканци и още как.

Това го оповестява Департамента за Защита в Вашингтон в един документ, публикуван всяка година и озаглавен Allied Contributions To The Common Defense. В изданието прецизно са изброени многобройни индикатори, които определят военното и финансово участие на съюзниците на САЩ за така наречената „Обща защита”.

На практика да се говори за Обща защита е една еуфория, защото американските бази в Италия са национални бази и не бази на НАТО и мисиите, които тръгват от там се решават от Вашингтон и много рядко са споделени с нашето Правителство. Достатъчно е да помислим за скоковете на парашутистите в Ирак, тръгнали от Виченца, което бе начало на нападението от страна на САЩ през 2003 година.

Но от какво се състоят тези 41%? Много неща: безплатна концесия на терени и сгради; намаление на телефонните сметки; освобождаване от такси на стоки и услуги, определени за американските военни; поддържането на базите, които формално са италиански. Към всичко това трябва да добавим многото отстъпки по отношение на данъците и акцизите. Може би затова американците напускат Германия (където войската е редуцирана на две трети за последните две години) и преминават Алпите.