Не-то за Дал Молин на градския комитет на Източна Виченца е едно не на войната. Не случайно двама от тримата ректори на обществената асамблея, която бе проведена петък вечер в кооперативния съюз "Insieme" (Заедно), бяха един доброволец от Emergency – доктор Клаудио Лупо и президента на Центъра за научни изследвания за Мира от Университета в Триест – Андреа Ликата. Третия доклад, представен от Джузепе Кароло от Rdb-Cub, беше посветен на защитата на работниците в казарма Едерле.

При откриването на асамблеята, между другото препълнена с хора, представителите на комитета на кратко представиха формирането на групата. От първите опити за подбуждане на общественото мнение от страна на някои граждани (квартала приютява казарма Едерле, живеем заедно с американците, необходимо е да ги удовлетворим) до обвинения в идеологизиране . „В действителност няма нищо по-малко идеологическо от вземането на позиция срещу базите като военен инструмент” – поясниха говорителките Анна и Патриция. „Ние обръщаме внимание също и на градоустройствените съображения, както и на тези, свързани с околната среда на Дал Молин, но първата причина за нашата опозиция е войната”.

„Не може да се говори за бази без да се говори за войни” – добави Лупо, който показа една серия от фотографии на осакатени цивилни граждани от Афганистан. „90% от жертвите са цивилни и после ги нарит странични ефекти. Страничният ефект е, че се убива бъдещето на тези народи.”

„В Ирак цивилните жертви са 650 000” – поясни Ликата. „ Една от възможните цели на Едерле-Дел Молин би могла да бъде, тази да се окупира Африка. От време следя ситуацията в Авиано (американска военна база в североизточна Италия). Там, освен очевидните вреди за здравето на гражданите, американците използваха хербицид, който в последствие попадна във водните залежи и ще престой там през следващите 30 години. В местността Маддалена, най-накрая туризма може да се завърне и къщите се преоценят. За да могат да поддържат своите скъпи бази, американските военни се издържат за сметка на близките села. 41% от разходите е за сметка на гражданите, освен това трябва да добавим и всички облекчения, които ползват американците. Както и да е, рано или късно базите се закриват и затова трябва да се мисли за алтернативни проекти. Видях в Германия, след 1990, успяха да преструктурират казармите, които сега дават работа на десетки хиляди цивилни германци. Тук вече със 750 човека (плюс спомагателен персонал) изглежда не може да се направи нищо конкретно. В Авиано се опитваме да задвижим една стопанска дейност, във Виченца бихме могли да сформираме една асоциация, която с подкрепата на регионалните и европейски фондове да се заеме с преквалификация на кадрите.”

Според Кароло въпросът с трудовата заетост е бил умишлено използван: „Преди всичко казарма Едерле няма да бъде затворена за един ден, както се случва с много други предприятия. Условията на труд, предложени от американците са особени: признават само някой синдици, уволняват без скрупули, не позволяват на италианците да достигнат до върха на дадена йерархия и освен това често се случва съдията по трудовите въпроси да е неефективен по отношение на техните разпоредби.”