Правителството очевидно добре разбира новата ситуация, защото одобри законопроект за борба срещу незаконното наемане на работа.

Италианското правителство все още не е взело окончателно решение за свободния достъп на българи и румънци до местния трудов пазар след 1 януари 2007 г.

Становището на министъра на социалната солидарност Паоло Фереро е гражданите на новоприетите членове на ЕС да имат пълни права за търсене и постъпване на работа в Италия.

В правителствените среди има и противници на либерализацията, които смятат, че за България и Румъния трябва да бъдат въведени квоти, както постъпи спрямо Полша и Унгария предходният кабинет на Силвио Берлускони през 2004 г.

Премиерът Романо Проди засега поддържа линията да се търси партньорско решение в рамките на ЕС.

Темата е твърде деликатна за Италия, защото надхвърля рамките на трудовия пазар и се вписва в по-широкия контекст на подготвяната реформа на имиграционната политика.

Нейният първи етап ще бъде промяната в закона за италианското гражданство.

Предвижда се връщане към старата практика чужденците да могат да кандидатстват за натурализация след петгодишен непрекъснат престой в Италия, узаконен чрез вписване в регистъра на населението на съответната община.

Този срок беше удвоен през 1992 г., когато в центъра на Рим се чуваше предимно полска реч, а Албания стовари десетки хиляди свои граждани на италианското адриатическо крайбрежие.

Последва период на безкрайни денонощни опашки пред посолствата на Италия в Източна Европа и на неприкрита корупция около и вътре в техните консулски служби.

Според действащия закон обаче, гражданите на страни от ЕС могат да кандидатстват за натурализация след 4-годишно пребиваване в Италия. Тази разпоредба допълнително усложни правителствената дискусия около евентуалните ограничения за българи и румънци.

Правната аритметика е проста. Гражданите на тези две страни, които нелегално пребиваваха в Италия, узакониха своя статут през 2002 г. по силата на отменителна разпоредба, известна като "закона Боси-Фини" по името на лидерите на управляващите тогава партии Северна лига и Национален съюз - Умберто Боси и Джанфранко Фини.

От 1 януари догодина тази категория българи и румънци не само стават граждани на ЕС, но и отговарят на изискването за 4-годишен узаконен престой в Италия, което им позволява да кандидатстват веднага за натурализация.

Що се отнася до новопристигналите граждани на България и Румъния, дори и да бъдат заловени, че работят нелегално, те няма да подлежат на експулсиране от Италия, защото принадлежат към ЕС.

Италианското правителство очевидно добре разбира новата ситуация, защото одобри законопроект за борба срещу незаконното наемане на работа.

Право на разрешително за пребиваване в страната по хуманитарни съображения ще получават имигранти, подали жалба срещу работодатели, които им плащат възнаграждения с над 30% по-ниски от минималните за съответната категория или ги принуждават да работят в условия на неспазване на изискванията за работно време, почивка, безопасност и хигиена на труда.

Наказанието за работодатели, които нарушават тези разпоредби, ще бъде глоба от 9000 евро за всеки незаконно нает работник и от три до осем години лишаване от свобода.

Пълната реформа на имиграционната политика на Италия ще бъде продължителен процес. Той вече е в ход и до края на януари се очакват резултатите от инициативата на министър Паоло Фереро (Welfare.gov.it) да се проучи нагласата на ръководителите и обществеността в 17 от общо 20-те области на Италия.