Едни граждани на ЕС заробват други...

Скандалът с хилядите поляци, които са били принудени да живеят и работят при нечовешки условия в Италия, избухна миналата седмица.

Той ни накара да си спомним за двете българки, които починаха заради преумора във фабрика в Дупница, собственост на италианец. Ето по-важното от скандала със заробените поляци, за който писа и германската преса:

"Работа в Италия" – това обещава малката обява в множество полски вестници и в Интернет. Този, които се обажда на дадения телефонен номер, научава, че става дума за добре платена работа и комфортно жилище. Единственото, което трябва да се плати е автобусния транспорт до Италия. Хиляди мъже и жени от Полша, предимно бедни хора и безработни, се качват на автобусите. В Италия пристигат като безправни роби.

"От автобуса ни закараха направо на полето, при това посред нощ", спомня си Карол Сцимански от Шубин. Младите жени били откарвани в бардаци, останалите – трябвало да берат домати по 15 часа на ден, седем дни в седмицата. Вместо обещаните пет евро на час, работниците получавали само две. Затова пък побоищата над тях не спирали. Комфортните жилища се оказали мръсни дупки, често без вода и тоалетни. Въоръжени надзорници си избирали жени според настроението си. Казано направо – граждани на ЕС били превърнати в роби от други граждани на ЕС.

Миналата седмица 113 поляка все пак успяват да избягат от робството, в което ги завличат полски гангстери, закриляни, както се вижда от италиански мафиоти. Един от следователите, заели се със случая обобщава: "Това, което видяхме, беше като концентрационен лагер".

"Принудителният труд е широко разпространен в Италия", казва прокурорът Пиеро Грасо, един от водещите фигури в борбата срещу мафията. В италианските съдилища са се натрупали междувременно стотици дела за търговия на хора и заробване. Става дума за жени, принуждавани към проституция, за деца, карани да просят и крадат и все по-често – случаи на заробени работници в италианските фабрики и селско стопанство.

Най-често жертви на нелегалния трафик на хора са китайци, африканци и източноевропейци. Прокурорът Гарасо разказва, че сред трафикантите има дори група, отговаряща за побоищата и мъченията над прекарваната "стока". В Северна Италия, в Тоскана и край Неапол следователите разкриха фабрики за текстил и производство на чанти, в които китайци, но и италианци, са държани в условия на крепостничество. В един от случаите жертвите получавали храна за кучета.

Откакто Италия внася домати от Китай, местните селски стопани са принудени да произвеждат по-евтино. Това е възможно само след драстично намаляване на възнагражданието. Така някои от производителите опират до "услугите" на посредници от Източна Европа.

Борбата срещу принудителния робски труд има приоритет за хората на прокурора Пиеро Грасо. След като в Италия беше освободена поредната група от заробени поляци, миналия петък в самата Полша бяха арестувани нови трафиканти на хора. Така общият брой на арестуваните в двете страни достигна 37 души, 17 от тях – в Полша. Във връзка с този скандал полицията разследва и няколко смъртни случая. Става дума за "самоубийства" на поляци в Италия. Предполага се, че "заробените" в Италия поляци са били над хиляда души. Според Марек Биенковски, един от полицейските шефове в Полша, натоварени с издирването на трафиканти, подобни лагери за принудителен труд, като откритите в Италия, има и в други европейски страни.

Италианският проктурор Грасо хвали сътрудничеството с полските си колеги и твърди: "Така успяхме да заловим бандата". Само че тя по всяка вероятност е само една от многото, които пускат обяви в полските вестници. Парадоксално, но факт: много от освободените от италианските карабинери поляци искат да останат в Южна Италия и си търсят отново работа там, за да си платят взетите от тях навремето заеми за пътни разноски.