Скандалът в калчото е в невероятни размери и посоки, защото години наред, в пясъците потъваха най-различни неизвестни. Като щраус, който си мисли, че се е скрил, а в същност се писаха книги, статии, материали. Но не им се даде достатъчно гласност, въпреки, че по съдържание, те са с капацитет на бестселър, както например авторската книга на бившия нападател на Милан и Рома Карло Петрини “Топкаджийте”, където пише за сиви зони и черни фондове. Журналисти, показали на света, че калчото се хлъзва по лошия път, бяха тормозени или уволнени. Но те не се отказаха да събират дела и документи .Много интересна е книгата на журналистите Оливиеро Беа и Андреа де Каро “Разследване на калчото”, “Черната книга на калчото” от журналисти на седмичника “Еспресо”, “Господарите на футбола” на Ендрю Дженингс, в която се описва бизнес възхода на световния футбол от ерата на Хавеланж до сега със неоспоримата подкрепа на Хорст Даслер и неговата фирма “Адидас”, чиято рожба е настоящият президент на ФИФА Сеп Блатер.

Хора на кино изкуството в Италия, също не са безучастни, но не защото е шанс да направят касов филм, а защото са от онова тесто хора, търсещи истината и справедливостта и изпитват гражданска необходимост от това. Както е правил винаги журналиста-сценарист Андреа Пургатори. Едва, след като избухна калчо скандала, сценария за филма му “Трибуна на честта” , намери продуцент. Нито РАИ, нито Медиасет, даже Делаурентис президент на Наполи калчо се трогнаха от сценария по действителни материали, публикувани тук-там и от консултации с бившия спортен директор на “Рома” Франко Балдини : “Трибуна на честта” е посветен на всички запалянковци, които са първите жертви на тази колосална измама” – каза режисьорът Клаудио Амендола и уточни, че снимките започват през лятото.

По темата “Калчо”, впечатление прави и упоритостта на прокурора Рафаеле Гуариниело, който се занимава с допинга в Ювентус . Той, сигурно е от онези хора с хъс към истината, без да се плашат от каквото и да е препятствие,стимул да се види до къде може да стигне човешкия гении от двете страни на барикадата. Гуариниело не остана задоволен от решението на Апелативния съд, оправдал Старата Госпожа. За пред касационният съд, той е подготвил иск с обвинение срещу Юве за спортна измама чрез употреба на допинг. Не е нормално, играчите на Ювентус, всяка седмица да правят кръвни анализи, резултатите да са различни в официалните протоколи от личните им картотеки. Или те са имали кръвни патологии, или самите патологии са резултат на преливане на вещества, по точно на забраненото Епо. В тази връзка, книга написа хематолога Джузепе Донофрио: “Кръвта никога не лъже”. Той бе поканен да направи специалната експертиза на анализите на играчите на Ювентус за допинг процеса. Като специалист постави диагноза, че е много вероятно, да е употребяван Епо, забранен и опасен допинг. Апелативният съд тълкува заключението като “недостатъчно” и оправда Юве. Обаче, на ръководството на клуба доцентът от Католическия Университет в Рим Джузепе Донофрио не се хареса и бе освободен без много обяснения от антидопинговата комисия към футболната федерация, обиждан чрез медиите, обсъждан в Парламента. Но глава “допинг” от досието на Старата Госпожа не изглежда затворено, а следователите вече отвориха и други, в които се вижда “колко научно”, както пише седмичника “Еспресо”, за 12 години, Юве е бил шампион 7 пъти: контрол на футболните рефери, нарочно създадена мениджърска фирма от синове и дъщери – свои и на приятели и подкрепата на банки за упражняване контрол над клубове, играчи и т.н.

Ситуацията, която не засяга само Юве, напомня усилната работа на съдиите Фалконе и Борселино, постигнали макси процеса срещу сицилианската мафия, както и след това процеса “Чисти ръце”, разкрил корупцията между политика и икономика. Едни се самоубиха, друг, като Бетино Кракси избяга в Тунис, трети, като финансиста Серджо Кузани лежа в затвора. Как би завършило разследването на калчото? Интересен е отговора на Серджо Кузани по повод процеса “Чисти ръце”: тогава,.... “било решено на много високо финансово ниво, банките да останат извън следствията и коя от всичките предприемачески фирми да се остави на магистратурата”... Но както и да приключи сметките си с правосъдието, самата игра калчо ще остане огромен длъжник на италианското общество.