Италианският парламент одобри окончателно в сряда вечерта първите след 1948 г. промени в конституцията на страната, съобщиха осведомителните агенции. Историческата реформа беше гласувана на извънредно заседание на сената. На заседанието присъстваха премиерът Силвио Берлускони, който отмени посещението си в Израел, и Умберто Боси, лидер на популистката Северна лига и един от авторите на проекта, който не беше стъпвал в Рим от 11 март 2004 г., когато получи мозъчен кръвоизлив. Левицата отказа да вземе участие в разискванията, а лидерът й Романо Проди заяви, че това е "лош закон", който води към "диктатура" на Берлускони и се надява италианците да го отхвърлят на референдума през пролетта.

Така на шестото гласуване беше завършен дълъг законодателен маратон, започнал през 2003 г. с одобрението на промените в Министерския съвет. Те включват повече правомощия на премиера, значителна независимост на 20-те региона и намаляване броя на депутатите в двете камари на парламента.

Реформираната конституция предвижда радикално променени държавни структури, организацията на представителните органи и вземането на решения. На регионите се дава повече власт, без да бъдат нарушавани основите на републиканския ред - националното единство и териториалната цялост. Промените трябва да влязат в сила от 2011 г. Преди това, най-вероятно през март 2006 г., ще бъде проведен референдум, последван от редица законодателни процедури.

Когато основният закон влезе в сила, главата на правителството няма да се нарича както досега Президент на съвета, а премиер. Въпросът не е само семантичен.

Със засилените си пълномощия той ще може да назначава министрите, което в момента е в прерогативите на държавния глава. Освен това премиерът ще "определя", а не само "ръководи" политиката на страната. В началото на мандата си той няма да иска доверие от парламента, а само ще произнася реч по генералните насоки на политиката си, върху която Камарата на представителите ще се произнася. Инициативата за разпускане на парламента също е отнета от държавния глава и е предадена на премиера. Това е и една от промените, която среща най-яростната съпротива на опозицията.

Президентът става "гарант на Конституцията и федералното единство на Републиката". Той ще бъде избиран от разширена колегия, в която влизат всички депутати, както и представители на губернаторите и представители на регионите. Избираемата възраст се намалява от 50 на 40 години.

Камерата на представителите става единственият политически орган на Републиката. Броят на депутатите се намалява от 630 на 518 души, в които влязат осемнадесет представители на Италия в чужбина. Държавният глава ще може да номинира и трима доживотни депутати. Всеки италианец може да се кандидатира за народен представител на 21-годишна възраст. Сега това може да стане след навършени 25 години. Парламентарните комисии ще имат същите права да разследват като юридическите органи. Всички те ще бъдат председателствани от опозицията. Федералният сенат става специфична инстанция, натоварена с регионалното законодателство. Той ще има тридесет дни да представи промени в правителствените актове. Последната дума обаче ще имат депутатите.

Броят на сенаторите от сегашните 315 се редуцира на 252. Към тях ще се присъединят 42 регионални делегати, които няма да имат право на глас. Възрастовата граница за сенатор пада от 40 на 25 години.

Двадесетте региона получават изключителни правомощия да определят политиката си в областта на здравеопазването, образованието и администрацията. На местните власти се прехвърля отговорността върху определянето на социалната политика, образователните програми, ръководството на учебните заведения. Големите транспортни мрежи, комуникациите, енергетиката и производството остават приоритет на държавата. Конституционните съдии, 15 на брой, ще бъдат избирани на квотен принцип - 4 от държавния глава, 3 от парламента и 4 от федералния сенат.