След като дълго време интригата “Боси” не слезе от страниците за международна политика на вестниците в Европа, тя се развихри с нова сила в Триест. Там се състоя годишната италианско-германска среща на високо равнище, на която канцлерът Герхард Шрьодер поиска официално обяснение от домакина си Силвио Берлускони за изцепката на неговия министър Умберто Боси. Нали си спомняте - той нарече пред шефа си Европейския съюз фашистка и сталинистка организация. Боси не трябва да бъде вземан на сериозно, той не струва кой знае колко, въобще е фолклор, обясни домакинът на своя гост. Изяснихме се, отсече Шрьодер, Берлускони гарантира пред мен, че излиянията на министъра му нямат нищо общо с линията на неговото правителство, която остава проевропейска. Присъствали на заключителната пресконференция журналисти отбелязаха, че германският канцлер не е бил много искрен.

Наистина социалдемократът Герхард Шрьодер е както умен политик, така и държавник и не би трябвало да се задоволи толкова бързо с повърхностно обяснение на проблем, който със сигурност познава много добре. Защото Умберто Боси тревожи отдавна сънищата на европейската левица с предизвикателните си изблици и призиви, които вече засенчиха умозаключенията от преди време на австрийския националист Георг Хайдер. Със сигурност посолството на Германия в Рим работи добре и до канцеларията на канцлера стига поне есенцията на оценките и квалификациите в италианския печат за лидера на Северната лига и министър на реформите в кабинета на Берлускони. А те обикновено рисуват човек и политик с ярък антиевропейски ореол, за когото атаките срещу ЕС в сегашното му състояние и превръщането на Италия във федеративна държава са жизнено верую. На Умберто Боси принадлежи такъв словесен бисер срещу левицата като "народите трябва да се обединят срещу опитите на новоякобинците в Брюксел да смажат идентичността, етносите и областите”. За него санкциите срещу Австрия на Хайдер “вещаят световна диктатура”, а “Европа трябва да бъде федерация от области”, която да “въстане срещу централизма на Брюксел”. Думата война често присъства в речника му, както в случая, когато той я обяви на “макдоналдс-ирането на Стария континент от левицата” - тоест на прокарването в него на една чужда и доста агресивна култура. На Боси принадлежи и обвинението срещу сегашното ръководство на ЕС, че “иска разширяването на Изток, само за да построи лява Европа”. В интерес на истината лидерът на Северната лига в Италия бе един от малкото политици, които се обявиха срещу войната на НАТО в Югославия, осъди бомбардировките там и обяви, че те са плод на заговор на хора с противоположен на неговия политически цвят.

Та поне част от тези изявления, очертаващи една доста сериозна политическа последователност, не може да не са стигали до ушите на Герхард Шрьодер. Още повече, че медиите проглушиха света с тях, давайки ясно да се разбере, че ако те не са съгласувани със Силвио Берлускони, то поне не са му чужди като констатации. С една дума – приема ги и Боси, и на практика се изявява като негов говорител по европейското строителство. Иначе той поне веднъж щеше да издърпа ушите на лидера на по-малкия коалиционен партньор на неговата “Форца Италия”. Но причината Шрьодер да свие набързо знамената в Триест и да се задоволи с даденото обяснение на питането му се крие може би другаде. По точно в неговата собствена Германия, тъй като се оказва, че Умберто Боси е просто ученик и последовател на Едмунд Щойбер, лидерът на баварските християндемократи и основен съперник на сегашния канцлер на парламентарните избори през есента в Германия. Именно в управляваната от него богата Бавария от години ферментира т.нар. етнически федерализъм. В основата му е схващането, че в бъдеща Европа държавите трябва да бъдат “разградени” до етнически хомогенни области, които да могат да се съюзяват помежду си. Ядрото на тази “операция” трябва да бъде образувано от няколко от най-силните икономически райони в Европа начело с Бавария и включващо задължително Северна Италия. Или както Умберто Боси я нарича Падания, люлката на неговата Лига. Другите области могат да се присъединяват към тях, когато изпълнят наложените критерии, тоест бъдещият съюз ще се сформира на “две скорости”. Ръководството му пък ще го управлява с нещо като препоръчителни директиви, които няма да имат задължителна сила а отбраната му ще си остане както досега приоритет на НАТО, доминиран от САЩ.

Така че този модел за бъдещето на Стария континент, коренно различен от бленуваните от левицата в него Европейски съединени щати с обща конституция и със силна централна власт, си е сто процента германска работа. Която освен на Боси и Хайдер, вече май е влязла под кожата не на кого да е ами на редица лидери на страни-кандидатки за ЕС от т.нар. първа вълна. Които напоследък демонстрират открито своя евроскептицизъм по очертаните от сегашните управници в Брюксел перспективи. Така например в Словения, особено след 11 септември, приоритет във външната политика е приемането й в НАТО, докато за ЕС почти никой не говори. В същото време нейният президент Дърновшек поддържа добри приятелски и делови връзки и със Силвио Берлускони, и с Георг Хайдер, и с Едмунд Щойбер. И не крие желанието си да присъедени Словения не толкова към ЕС, колкото към онова “ядро” на Европа на областите.

Другият лидер с такава закваска е лидерът на
десницата в Унгария Виктор Урбан. Той от доста време подклажда етническия огън около страната си, като иска всички маджари под един покрив. Тоест настъпва здраво по мазола Румъния, Сърбия, Словакия, че и Чехия по съвсем далечен проблем за него като плащането на компенсации на изгонените от там след войната немско говорящи. Не е трудно да се отгатне, че Урбан играе просто по свирката на Щойбер. Заради щенията на лидера на унгарската десница бе провалена предвидената за март среща на Вишеградската група, в която влизат държавите – сигурни попълнения на ЕС с първата вълна. Но Урбан вгорчи живота на Брюксел и с искането си Унгария да получи веднага и всичките субсидии за селското й стопанство – иначе ЕС няма да я има. Последва го полският президент Квашневски, който пожела същото и заяви, че страната му няма да влезе в ЕС, ако й е отреден “слугинският вход”. Издигна и лозунга “Да живее Европа на отечествата!”, тоест на десницата.
Конфронтацията между левицата и десницата на Стария континент по основния проблем на бъдещето му изкристализира и в очерталите се в ЕС оси по политически, икономически и социални признаци между основни държави в него. Така например печатът в Западна Европа вече говори съвсем открито за оста Мадрид – Рим, където управляват десни правителства и единомислието по основните проблеми на Съюза и на двустранните отношения преобладава. Към тая ос някои наблюдатели приобщават и Лондон, особено след като иначе смятаният за ляв Тони Блеър подписа със Силвио Берлускони споразумение за пълно либерализиране на пазара на работна сила. И обяви, че вече “дясно и ляво” в политиката почти нямало, а само защита на нуждите и интересите на момента.

Другата ос е Париж – Берлин, но за нея се смята, че е доста разядена, след като Германия пожела и получи в Ница през декември 2001 г. лидерската роля в ЕС, отнемайки я от дълго игралата я Франция. Само по себе си това свързване по хоризонтала вече свидетелства за сериозен разнобой в Съюза и го отслабва. Като така се оформя терен, благодатен за развитието на идеите на десницата, включително и по европейското строителство. Но дали той ще се реализира ще зависи много от изхода на президентските и парламентарните избори през април и юни във Франция и особено от победителя на вота в Германия през есента. Ако и в двете страни левицата на Жоспен и Шрьодер надделее, то ЕС ще продължи в сегашната посока към единна конституция и централизирано управление. При условие, че в канцлерството в Берлин се настани Едмунд Щойбер, то линията със сигурност ще бъде променена. Засега той загуби от социалдемократите в собствената си Бавария, но до финала има достатъчно време, за да прегрупира силите си.
Иначе след срещата си с Шрьодер италианският премиер Берлускони разпореди на председателя на Камарата на депутатите Пиер Фердинандо Казини да бъде ратифициран договора за бъдещето на ЕС от Ница колкото се може по-скоро. Което медиите на Апенините изкоментираха като жест и към сегашния германски канцлер, и към председателя на Европейската комисия – смятаният за човек на левицата италианец Романо Проди.