Шумен

В началото на юни сме, таксито спира, намираме се пред Дома Детелина в Шумен с нова малка гостенка.

Забелязва се веднага, че структурата е имала и по-добри времена, има нужда от реконструкция или поне от малък ремонт. Има площадки за волейбол, но те са изоставени, има опънати въжета с дрехи и чаршафи простряни да съхнат. ”Белотата”не е голяма, но се разбира веднага, че цената на праха за пране е част от “бюджета”на института. Мрежата на оградата има широки разкъсвания, поправени на по-малки такива с тел.

Входната врата служи на децата за люлка, превръщайки се така в една от малкото налични “игри”. Влизаме ветре и шумът от един усилен до краен предел телевизор ни приветства за добре дошли. Някои от по-големите деца стоят там, докато по-малките се гонят в коридорите. Идването на “чужденци” ги кара да дотичат почти всичките, струпват се наоколо без да крият дори малко своето любопитство.

Дом “Детелина”- ул. Възрожденец, 17-9700 - Шумен (България)
“Младост? Вълната се надига. Отзад вятърът. Отпред скалите”

Първата дейност запазена за новия гост е една старателна проверка на косите, направена публично. След това медицинският преглед, претеглянето и меренето на височината ще бъдат направени в медицинския кабинет. Срещаме се с младият директор, който има прекрасно име:Любомир, посреща ни в големия си кабинет, в който масите, столовете и шкафовете със сигурност са виждали и по-добри времена.

Заедно отиваме да видим стаите на децата, с 3 или 4 легла всяка, чаршафи има малко… по един за легло, с по едно леко одеало отгоре, но вече е юни и въздухът е мек, топъл.

Малкото шкафчета не са достатъчни дори и за малкото дрехи на децата, затова остатъка от дрехите (на тези които ги имат) се държи в една стая пригодена за целта (нещо подобно на склад) в побиращи всичко кашони със написано отгоре името на … собственика. При смяна на сезона ще се сменят и дрехите!

Столовата –няма покривки върху масите, единствените съдове са съставени от алуминиеви чинии и лъжици… . никакви ножове, някоя и друга вилица, но рядко има нещо за “забождане”, за супата стига всъщност само лъжицата, не се забелязват чаши за нещо за пиене.

Излизаме пак навън, сега децата се гонят на прашния път пред института, нямат играчки, само няколко спукани топки и няколко дървени пръчки за бране на орехи, още недозряли, които после белят с почернели от плодовете ръчички.

Виждат ни и веднага се приближават, доверието им в момента нараства и някои по-малко скромен и предприемчив от другите те хваща за ръка, подушва я, после я приближава до мръсното и изпотено личице като че ли с желание да го помилваш и шепнейки ми казва… . ”чичо, чичо… аз съм Сезгим”. Опитвам с моя български … ”да, да Сезгим… колко години? ”, гледа ме учудено, но ми отговаря с глас:”осем”.

Малкият върви подскачайки, носи невероятен чифт чехли:единият зелен с малък ток, а другият червен, но вече почти без подметка.

Приближава се друго по-малко дете-не може да е на повече от 6 години-иска да влезе в института, но близо до вратата вижда “Елица”, едно старо и дебело куче, страх го е и ни гледа като че ли със зов за помощ… Сезгим оставя веднага ръката ми, прегръща малкия и минавайки между него и кучето придружава вътре своя малък приятел.

Дрехите на децата са лошо качество, понякога лошо закърпени, но е разбираемо, че с “беджета” с който института разполага, дори и с цялата добра воля не е възможно да се направи повече. Добра воля демонстрира директорът, който освен нормалната помощ към своите малки гости… си запретва ръкавите и заедно със”фактотума” на института наричан “Леонардо да Винчи”се заема да освежи поне вътрешността на “своя” дом “Детелина”.

Следобед пристига фургон със замразено овче месо… децата са щастливи и помагат с удоволствие да се принесе всичко, за компенсация те може би ще получат допълнително филия хляб намазана с малко маргарин.

Свечерява се… в часовете за следобедна закуска децата излизат набързо хапвайки хляби доматено пюре, но само след това разбрах, че независимо от часа не става дума за следобедна закуска, а за вечеря… изконсумирана така… в движение. Преди да затворят магазините отиваме да купим шампоан, четка за зъби и тоалетен сапун, но преводачът ме гледа учуден… опитва се да ме накара да оставя това… не разбирам, в крайна сметка това не са “луксозни” подаръци служат за нормалната лична хигиена, но… . ”ти си италианец и не разбираш, тук децата използват само сапун за косите си, за зъбите и всичко останало “ и продължава “ти правейки това ще предизвикаш завист … не си ли даваш сметка? ”.

Ще се сбогуваме, в Дирекцията ми казват, че (ако желая) е възможно да оставя малка сума пари , която после ще бъде давана (2 или 3 лева на месец) на малката гостенка. С тази сума ще може да си купи това, което желае, но “подаръкът”който най-често се иска беше… ”домати и краставици”… различен от “Kinder sorpresa” (детска изненада) . Най-странният подарък който ми беше поискан (не разбрах термина на български) беше една”електрическа крушка”… но защо ел. крушка? Защото през ноща на тъмно е трудно да се отиде до тоалетна… но и купуването на една ел. крушка виноги е въпрос на “бюджет”.
Тук не идват чужди “помощи”, Детелина се надява само на това, което държавата дава и на добрата воля на персонала.

При желание биха стигнали някои дрешки дори и “не по мярка”, няколко чифта обувки (особено зимни) , със сигурност и чорапки биха си приели с радост… чехлите ще бъдат лукс ако ги има, както и пастата за зъби, шампоана и тоалетният сапун.

Накрая при добро желание може дори само да се отиде при тези деца, прекарвайки с тях някой следобед, разказвайки на техния език някоя приказка, ще е достатъчна дори една игра с тях. Ако се подпише декларация с номер на документ за самоличност (лична карта) , оставяйки телефон за връзка и адрес е възможно дори да се изведат няколко деца за една разходка, посочвайки обаче часът на връщане. Това може да изглежда бюрократично, но както се знае… светът е лош и предпазните мерки за тези невинни същества не са никога прекалени.

БРАЦИГОВО

През август, благодарение на помоща на приятели на сайта България-Италия”открихме”друг институт, който както се казва е”по-добър”. Намира се на 350км. От Шумен, близо до Пазарджик, в едно известно със своите знаменити мин. води и заради гъбите, които растат по хълмовете му селце:Брацигово.

По време на посещението ни Директорката ни кара да забележим, че тук децата спят “винаги”между два чаршафа. Стаите са с по 4 легла, но във всяка има шкафове достатъчни за дрехите на малките гости. Столовата , където е обявено “менюто за деня”е чиста, светла, с маси ( с 4 до 6 места) покрити с покривки от плат.

Посещаваме лечебницата, салонът, където могат да се организират малки празненства за гости, голямата зала на занималнята, където се подготвят домашните за училище. Освен това има и голяма зала с телевизор и видео. В една друга заличка (не вярвам на очите си) една група дечица са седнали пред… . компютри и скоростно ги управляват.

Една част от баните и сервизните помещения са в реконструкция, но с бели плочки, чисти и… ”топла вода”навсякъде. Някои деца излизат от библиотеката с книги, които ще прочетат в просторната градина която обикаля голямата къща. Отиваме да видим поне отвън училището, което посещават децата.

От високо се вижда надпис”Интернет”, всъщност тук се намира едно от интернет кафетата в Брацигово.
Защо е тази разлика в институтите? Може би защото домът в Брацигово има връзки с помощни организации, дори международни, като Червеният кръст, Каритас.

Дом” Васил Петлешков”- ул. Трети март, 57 4579 – Брацигово - Общ. Пазарджик (България)
“Видео игри в мрежата на Интернет”

Като завършек, когато помощите бъдат изпратени децата се възползват и разликата може… да се пипне с ръка. Независимо от всичко това, може да се случи държавата да “забрави”за няколко месеца (ноември и декември) да изпрати в Брацигово 100-те месечни лева за едно дете, поставяйки в сериозни затруднения администрацията на института.

Да прибавим и това, че в този зимен период на децата са липсвали дори чорапки, т. е. Брацигово не е един щастлив остров!Разбира се, че ако на място се намерили форми на доброволна помощ (дърводелци, бояджии, шивачи и др. ) със сигурност всички посетители на тези структури ще имат полза, обаче повтарям, че е възможно да им предложим нещо, което никой няма да може да им “открадне”… едно посещение, една приказка, една разходка , та дори и само едно “здравей”.