Старият италиански град Генуа, известен сред историците като символ на отворените врати и търговията, тези дни се трансформира в своята противоположност. От 20 до 23 юли пристанищният град ще бъде най-строго охраняваната и на практика непревземаема крепост от всички досегашни домакини на световни форуми. Обяснението на това призрачно очакване на световните лидери от Г-8 може да се търси в три посоки.

Антиглобален хепънинг

От една страна, изключителните мерки за сигурност се вземат заради традиционното присъствие на над 100 000 демонстранти с антиглобалистки виждания. Протестиращите се събират в средновековната морска столица на Италия, за да интерпретират разговорите на високо равнище в палатките си, разположени в непосредствена близост до т.нар. "червена зона" (най-строго охраняваната). Дни преди самата среща те заеха позициите си, заредени с храна, брошури и карти на града. Надеждата им е, че рано или късно ще се стигне до пряк физически сблъсък с полицията, която е напълно мобилизирана - в града са дислоцирани повече от 20 000 полицаи, въоръжени с автоматични пушки, каски и щитове.

Дворецът, където ще се проведе срещата, е ограден с четириметрова стоманена ограда, а магазините, баровете, офисите и ресторантите ще бъдат затворени чак до понеделник.

На фона на всичко това наблюдателят естествено си задава въпроса защо бе необходимо да бъдат похарчени $100 млн. за възстановяване облика на града, след като единствените туристи в него ще бъдат осем прекалено притеснени държавни лидери и няколко хиляди анархисти. Последните, между другото, са изцяло готови за действия, които със сигурност ще доведат суетния нов премиер на Италия Силвио Берлускони до необходимостта да отпусне подобна сума за реставрации след срещата.

Последно сбогом

Вторият мотив за железните мерки за сигурност е изказването на председателя на Европейската комисия Романо Проди, който оспори смисъла от провеждането на форуми от подобен мащаб. В коментар по повод предстоящата среща на върха той заяви, че събиранията са станали "прекалено екстравагантни и скъпи" удоволствия. За радост на мислещите локално изказването на Проди носеше духа на носталгията по времето, когато "организациите се грижеха преди всичко за хората".

Тук няма противоречие. Темите на разговорите са американският план "Звездни войни", напрежението в израелско-палестинските отношения, кризата в Македония, СПИН и дълговете на страните от Третия свят.

Къмпингуващите по улиците на Генуа антиглобалисти нямат нищо против приключването на фазата на говоренето и преминаването към реално действие. Или поне според един протестиращ превръщането на Г-8 най-малкото в Г-100.

Това е може би причината защитните стени на форума, обещаващ да се случва "на прощаване", също да бъдат издигани "като за последно".

Двамата новобранци

Третият елемент от мозайката на сигурността е присъствието на двама "нови" участници в срещата - американския президент Джордж Буш и японския премиер Джуничиро Коидзуми, както и завръщането на един стар - италианския премиер Берлускони. Интересното е, че и тримата - тексаският петролен търговец Буш, партийният функционер с изкуствени къдрици (заради което е идол на мнозинството японски момичета) Коидзуми и медийният магнат Берлускони правят своеобразния си дебют на световната сцена, като се опитват да надскочат имиджа на предшествениците си. И тримата имат ясни идеи за това как да задвижат клеясалите колела на световната икономика, стига антиглобалното село отвъд стоманените огради да им позволи да се изкажат. Буш стъпва за втори път на европейска земя след турнето си за набиране на привърженици за проекта "Синът на Звездните войни". Още тогава той се сблъска с недоволството на хората от палатковите лагери.

От друга страна, Коиздзуми носи със себе си проблемите на Азия и тайната надежда, че световните ветерани в лицето на Блеър, Ширак, Шрьодер, Кретиен и Путин най-сетне ще позволят на Япония да промени основния си закон в частта му, забраняваща създаването на редовна армия.

Берлускони е домакинът на срещата и единствената му цел по време на нея е да резсее сенките около корумпирания си облик, както и да натрупа достатъчно информация за ефекта от икономическите реформи на Буш, за да ги приложи в Италия.

При все това обаче единственият шанс обменът на надежди, изявления и опит да се случи е именно в ръцете на 20-те хиляди полицаи в града.

Иначе единствените безспорно печеливши от затварянето на Генуа в стоманен пояс са кипърските корабособственици, на чиито плавателни съдове ще отседнат световните лидери. Поне докато демонстрантите не разтворят водите на Средиземно море.